Вчера малко се поувлякох с разсъжденията си, но днес смятам да съм по-кратка.
Единствено искам да си продължа мисълта и да стигна до там докъдето всъщност исках - именно - до момента, в който се сблъскваме с българската действителност.
От сайта ми www.merrynation.hit.bg в часта my work е видно с какво се занимавам и с какво предпочитам да се занимавам. Като надомен труженик, с неистови сили и безкрайно много литри пот и главоболие изкарвах по 100 лева на месец. Прибавено към средната ми заплата - стигах около 400-450 лева на месец за живеене.
В момента продължавам да работя, но за жалост вече не така усърдно, ентусиазирано и запалено като преди поради няколко причини:
1. Надомният ми работодател не би могъл да се похвали с особено сериозно отношение що се отнася до навременното отразяване на постиженията ми.
2. Много от моите въпроси са оставали без отговор.
3. Парите са наистина малко на фона на тоновете работа.
4. Липсва всякакви опити за мотивация по какъвто и да е начин от страна на работодателя.
Аз все още продължавам да работя.
ENGLISH
I got a little carried away yesterday with my continuous reasoning, but I intend to be briefer.
i only want to extend my arguments and get where I wanted to, namely, to the place where we have to face Bulgarian reality.
The "my work" section of my site, www.merrynation.hit.bg, makes quite clear what I do and what I prefer to do.
As a home-based labourer, by furious efforts, indefinite number of litres of sweat and headaches, I would earn a hundred bgn a month. This added to mu monthly salary, would give me 400-450 bgn to live on.
I continue to work at the moment, unfortunately not as hard as before, not as entusiastic and zelous as I used to be due to the following several reasons:
1. My home-based empployer may not brag on any serious attitude whatsoever regarding the timely noting of my achievements.
2. A lot of my question have not been answered to.
3. The money is nothing as opposed to the tons of work that needs to be done.
4. There are no attempts whatsoever for motivation in any way by the Empoyer.
I am still working that home-based job.
Вторник, 2007, Август 21
Понеделник, 2007, Август 20
Freelancer Continues...
Намирайки си работа като FREELANCER - или да си го кажем на чист български език - надомна работа - изпитах онова удовлетворение и радост, за което съм си мечтала много отдавна.
Какво се получава, обаче, в някои случаи (а щом се получава, то непременно ме сполетява и мен) - започваш да работиш усърдно, за да постигнеш онази независимост, към която се стремиш с тази си практика, а и с парите, които (дано, ама надали)ще изкараш с труда си.
За да поясня, преди да си помислите, че става дума за онзи тип работи с компютър и интернет, в които човека нищо не прави докато анимацийката броди по екрана му и му изкарва долари, ще се уточня, че тук говоря за преводаческа дейност, което е, първо, по специалността ми и, второ, е истинска работа, която включва ангажирам мозък и движение на пръстите с около 3 удара в секунда. (Не не съм гений...)
Естествено, one cannot be happier, ако надомната му работа е по специалността му и му доставя удоволствие.
За да защитя позициите си, първо ще кажа, че "удоволствие" и "удовлетворение" са две различни неща...
Удоволствието (от работата) е нещото, което аз свързвам с онова чувство, което човек изпитва, когато изпие една чаша морна вода.
Удовлетворението (от работата)е нещото, което аз свързвам с онова чувство, което човек изпитва, когато изпие една чаша морна вода и след това не му се налага да си налее втора (поне до следващия ден).
Сега като се замисля, човек може много лесно да загуби и едното, и другото.
Помислете си, може ли човек да е удовлетворен от работата си (предвид, че ходи на такава всеки ден по осем часа), ако му се налага да си има и надомна такава.
Независимо от това какво е причината за подобен избор, изводът е един- човек не е удовлетворен. Дали защото не изпитва удоволствие от нея, дали защото се чувства жаден
още на същия ден след като е получил дозата си морна вода, без значение - за човек, който има редовна работа, наличието на надомна е признак за неудовлетвореност от някакъв тип.
Айде, разкрих се....
Какво се получава, обаче, в някои случаи (а щом се получава, то непременно ме сполетява и мен) - започваш да работиш усърдно, за да постигнеш онази независимост, към която се стремиш с тази си практика, а и с парите, които (дано, ама надали)ще изкараш с труда си.
За да поясня, преди да си помислите, че става дума за онзи тип работи с компютър и интернет, в които човека нищо не прави докато анимацийката броди по екрана му и му изкарва долари, ще се уточня, че тук говоря за преводаческа дейност, което е, първо, по специалността ми и, второ, е истинска работа, която включва ангажирам мозък и движение на пръстите с около 3 удара в секунда. (Не не съм гений...)
Естествено, one cannot be happier, ако надомната му работа е по специалността му и му доставя удоволствие.
За да защитя позициите си, първо ще кажа, че "удоволствие" и "удовлетворение" са две различни неща...
Удоволствието (от работата) е нещото, което аз свързвам с онова чувство, което човек изпитва, когато изпие една чаша морна вода.
Удовлетворението (от работата)е нещото, което аз свързвам с онова чувство, което човек изпитва, когато изпие една чаша морна вода и след това не му се налага да си налее втора (поне до следващия ден).
Сега като се замисля, човек може много лесно да загуби и едното, и другото.
Помислете си, може ли човек да е удовлетворен от работата си (предвид, че ходи на такава всеки ден по осем часа), ако му се налага да си има и надомна такава.
Независимо от това какво е причината за подобен избор, изводът е един- човек не е удовлетворен. Дали защото не изпитва удоволствие от нея, дали защото се чувства жаден
още на същия ден след като е получил дозата си морна вода, без значение - за човек, който има редовна работа, наличието на надомна е признак за неудовлетвореност от някакъв тип.
Айде, разкрих се....
Възнамерявам, освен да споделям опита си като FREELANCER, да споделя и някои от нещата, които са ми направили впечатление през годините на професионално израстване, които са вече 4/четири/.
Еми, не са много, ама като се има предвид човек колко забравя, по-скоро бих се презастраховала.
Засега нямам какво толкова да споделя, първо ще си прегледам личния архив и след това ще се върна да споделя нещо наистина готино.
Еми, не са много, ама като се има предвид човек колко забравя, по-скоро бих се презастраховала.
Засега нямам какво толкова да споделя, първо ще си прегледам личния архив и след това ще се върна да споделя нещо наистина готино.
Freelancer
Докато не сме се изместили на друга тема...
Напоследък все по-често ми се иска да попадна на нещо достоверно
относно дистанционната работа (не че в момента нямам такава), НО повечето неща,
на които попадам са все измислени-недоизмислени, все недобре платени и все ангажиращи до полуда. Вероятно това е така, защото все пак сме в България, нашата мила татковина, където все още има остатъци от доброто старо време когато
хората работеха за жълти стотинки. И все още работят.
Честно казано, при мен минаха 5/пет/ години, в които усърдно търсех, опитвах и,
естествено, се отказвах и ето, че наскоро наистина си намерих работа от дома.
Напоследък все по-често ми се иска да попадна на нещо достоверно
относно дистанционната работа (не че в момента нямам такава), НО повечето неща,
на които попадам са все измислени-недоизмислени, все недобре платени и все ангажиращи до полуда. Вероятно това е така, защото все пак сме в България, нашата мила татковина, където все още има остатъци от доброто старо време когато
хората работеха за жълти стотинки. И все още работят.
Честно казано, при мен минаха 5/пет/ години, в които усърдно търсех, опитвах и,
естествено, се отказвах и ето, че наскоро наистина си намерих работа от дома.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
